Палео диетата на ловеца събирач или растително хранене за оптимално здраве?

Епидемията от заболявания, дължащи се на начина ни на хранене, стана повод за много научни изследвания върху това какво хората са предназначени да ядат за оптимално здраве. През 1985 г. влиятелна статия бе публикувана, предполагаща, че нашите хронични заболявания се дължат на прекъсната връзка между това, което нашите тела са еволюирали да ядат през каменната епоха през последните 2 милиона години и това, което си вкарваме в устите днес, застъпвайки се за завръщане към т. нар. диета на ловеца събирач – месо, плодове, зеленчуци и ядки. Въпреки че, може би е разумно да приемем, че нашите хранителни изисквания са възникнали през праисторическото ни минало, въпросът е кое точно праисторическо минало. Защо само последните 2 милиона години? Еволюираме от 25 млн. години от нашия общ маймунски прародител (антропоидни примати), като през това време нашите хранителни изисквания и физиология на хранителната система са били оформени и поради това малко повлияни от дните ни на ловци-събирачи в края на периода.

 


 

С какво сме се хранили през първите 90% от нашата еволюция? 

 

Това, което останалите маймуни ядат – над 95 % растения. Това може да обясни защо сме толкова податливи на сърдечно-съдови заболявания. Предполага се, че през по-голямата част от човешката еволюция, холестеролът е бил на практика отсъстващ от диетата. Нямало е бекон, масло, транс мазнини, а огромно количество фибри, което изтегля холестерола от тялото. Това е можело да се окаже проблем, тъй като нашето тяло се нуждае от определено количество холестерол, така че нашите тела не само са еволюирали сами да си произвеждат холестерол, но и да го съхраняват, рециклират. Телата ни са еволюирали да задържат холестерола. Ако разгледате човешкото тяло като машина, съхраняваща холестерола, и го пльоснете в съвременния свят на бекон/яйца/ сирене/ пилешко/ свинско/ сладкиши, нищо чудно, че сърдечните заболявания в резултат на запушване на артериите са причина номер 1 за смърт в световен мащаб. Адаптацията ни през 90% от нашата еволюция да задържаме холестерола на всяка цена, тъй като не получаваме много чрез хранене, в наши дни се превръща в дезадаптация – склонност, водеща до запушване на нашите артерии. Изглежда, че нашите тела просто не могат да се справят. 

 


 

Както главният редактор на Американския вестник по кардиология отбелязва преди 25 години – без значение колко мазнини и холестерол хищниците изяждат, те не развиват атеросклероза. Можеш да нахраниш куче с холестерол, равняващ се на 500 яйца, и пакет масло и то просто ще си размахва опашката. Техните тела, еволюирали от вълци, са свикнали да поемат и да изхвърлят излишния холестерол. За сравнение, в рамките на месеци само част от този холестерол може да започне да запушва артериите на животни, адаптирани към хранене с по-расителна диета.

 


 

Дори, ако телата ни са адаптирани чрез естествена селекция да ядат главно плодове, зеленолистни и ядки през 90% от нашата еволюция, защо не сме се адаптирали по-добре към яденето на месо през последните 10%, по време на Палеолита?

 

Имали сме почти два милиона години, за да свикнем с всичките тези допълнителни наситени мазнини и холестерол. Ако яденето по този начин запушва артериите почти на всеки, защо гените на тези, които са умрели от сърдечен удар, не са изчезнали и не са били заменени от такива на хора, които биха могли да живеят до зряла възраст с чисти артерии без значение какво ядат? Поради това, че повечето не са оцелявали до старост. Не са живели достатъчно дълго, за да получат сърдечен удар. Когато средната продължителност на живота е 25, гените, които биват предавани, са тези, които могат да ни докарат до репродуктивна възраст чрез всякакви възможни средства, а това означава да не умрем от глад. Колкото по-калорична храната, толкова по-добре. Яденето на костен мозък и мозък би било селективно предимство. Ако просто трябва да живеем достатъчно дълго, за да изгледаме децата си до пубертета, за да се предадат гените ни, то не ни е необходимо да развиваме някакви защити срещу опустошенията на хроничните заболявания. За да намерим население почти свободно от хронични заболявания по време на старостта, не е необходимо да се връщаме милион години назад. През 20-ти век мрежа от мисионерски болници в Южна Африка са открили, че коронарната артериална болест е на практика несъществуваща там и не само сърдечното заболяване, но също високо кръвно налягане, удар, диабет, често срещани ракови заболявания и така нататък надолу по списъка. В известен смисъл тези населения в селските части на Китай и Африка са се хранили с диетата, която сме имали през 90% от нашите 20 и няколко милиона години – диета почти само на растителни храни.

 

 

Как знаем, че диетата ги е предпазила, а не нещо друго?

 

25 години по-късно е направена актуализация на оригиналната палео публикация, в която са се опитали да уточнят, че нито в началото, нито сега предлагат на хората да приемат определен начин на хранене на база на това с какво са се хранели предците ни. Диетичните препоръки трябва да бъдат подлагани на изследвания.

Поради тази причина пионерското изследване на Притикин, Орниш и Еселстин е толкова ценно. То показва, че растителните диети не само могат да спрат сърдечното заболяване, но е доказано, че обръщат хода на развитието му при мнозинството от пациенти. Всъщност, това е единствената диета, която някога е правила това. Може би, защото с това сме се хранели през по-голямата част на нашата еволюция.

 

 

Цитирани изследвания / източници:

 

D J Jenkins, C W Kendall, A Marchie, A L Jenkins, P W Connelly, P J Jones, V Vuksan. The Garden of Eden–plant based diets, the genetic drive to conserve cholesterol and its implications for heart disease in the 21st century. Comp Biochem Physiol A Mol Integr Physiol. 2003 Sep;136(1):141-51.

B L Turner, A L Thompson. Beyond the Paleolithic prescription: incorporating diversity and flexibility in the study of human diet evolution. Nutr Rev. 2013 Aug;71(8):501-10.

W C Roberts, We think we are one, we act as if we are one, but we are not one. Am J Cardiol. 1990 Oct 1;66(10):896.

M Nestle. Paleolithic diets: a sceptical view. Nutrition Bulletin 25.1 (2000) 43-47.

K Milton. Back to basics: why foods of wild primates have relevance for modern human health. Nutrition. 2000 Jul-Aug;16(7-8):480-3.

K Milton. Hunter-gatherer diets-a different perspective. Am J Clin Nutr. 2000 Mar;71(3):665-7.

A R Walker. Are health and ill-health lessons from hunter-gatherers currently relevant? Am J Clin Nutr. 2001 Feb;73(2):353-6.

A Defieur, T White, P Valensi, L Slimak, E Cregut-Bonnoure. Neanderthal cannibalism at Moula-Guercy, Ardèche, France. Science. 1999 Oct 1;286(5437):128-31.

S B Eaton, M Konner. Paleolithic nutrition. A consideration of its nature and current implications. N Engl J Med. 1985 Jan 31;312(5):283-9.

M Konner, S B Eaton. Paleolithic nutrition: twenty-five years later. Nutr Clin Pract. 2010 Dec;25(6):594-602.

H T Bunn. Archaeological evidence for meat-eating by Plio-Pleistocene hominids from Koobi Fora and Olduvai Gorge. Nature 291, 574 – 577 (18 June 1981).

W C Roberts. The Cause of Atherosclerosis. Nutr Clin Pract October 2008 vol. 23 no. 5 464-467.

Източник-превод: д-р Майкъл Грегър, www.nutritionfacts.org

 

 

*Заглавна снимка от: Brigitte Tohm on Unsplash

 

Прочети още по темата:

Ролята на храната за предотвратяване, спиране и излекуване на водещи заболявания

 

Основан на научни доказателства Наръчник по хранене – източник на здраве

 

Има ли наистина значение с какво се храним?

 

Каква диета трябва да препоръчват лекарите?

 

 

За да следиш публикациите ни, последвай страницата ни във Facebook: Изживей себе си днес

 

 

Сподели с приятели:

One thought on “Палео диетата на ловеца събирач или растително хранене за оптимално здраве?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *